Днес направихме с децата малък, но много силен експеримент. Показахме им две еднакви на вид ябълки, но едната предварително беше леко наранявана. Разделихме децата на два отбора – единият казваше неприятни думи на „наранената“ ябълка, а другият – мили думи на „перфектната“.
После разрязахме ябълките. Тази, към която бяха мили, беше свежа и сочна. А тази, към която говорехме грубо, беше натъртена отвътре.
Децата веднага разбраха посланието:
❗Отвън може да изглеждаме добре, но думите могат да ни наранят отвътре.
❗Грубостта оставя следи, дори да не се виждат.
❗Добрите думи лекуват.
Нека учим децата да бъдат внимателни, мили и да се защитават взаимно.
Езикът няма кости, но може да разбие сърце — или да го излекува.
След урока децата се впуснаха в създаване на доброта.
✨ Всяко дете си направи „значка на доброто“, с която през следващите дни ще може да усмихва някого, който е тъжен, сърдит или просто има нужда от побутване.
✨ На цветни сърца написаха какво е доброто за тях, а големите от 3. клас в СУ „Любен Каравелов“ бяха до нашите малки камбанки – техни помощници и спътници.
✨ Всички сърца закачихме на нашия постер „Доброто започва от мен“.
И това не беше всичко – под столовете на всяко дете имаше предизвикателство за добра постъпка, която да изпълнят и да добавят в нашите „кутии за добри дела“.
Децата от „Любен Каравелов“ бяха изработили и вълшебни шапки с името на всяко дете от групата. На тях ще поставяме звездичка за всяка добра постъпка – малък знак, който да напомня, че добротата расте, когато я споделяме.
Пред нас направиха и експеримента със смачкването и изглаждането на лист – за да видят, че когато нараним някого, дори да се извиним, „листът“ никога няма да бъде същият. Важно и силно послание, което децата приеха много емоционално.
Получихме и прекрасна илюстрация на група „Камбанка“ с вдъхновяващо послание за доброта и взаимност.
И каква по-голяма добрина от това на направиш някой щастлив !?
Поканих Нико при мен и споделих пред всички, че днес става на цели 5 години. Всички 60 деца в стаята му изпя „Честит рожден ден“ и го направиха щастлив точно в този момент.
А накрая, като в приказка,се качихме всички на влака на Доброто.Музиката ни поведе напред, а вагоните — пълни до горе с деца добротворци, които носеха светлинки в очите и тихи чудеса в джобовете си. Влакът потегли — леко, смело, истински. И сякаш оставяше след себе си пътека от усмивки, по която може да мине всеки, който поиска.
И сега…
Отговорете си тихо, лично:
имали ли сте урок по доброта?
💛 Защото добротата се учи най-добре, когато я правим заедно.
Г-жа Савова, г-жа Стоянова, г-жа Робева, г-н Панчев
